Онлайн аптека с доставка до Вас. Разрешение №4007 от Министерство на здравеопазването

Продукти

Контакт

Тел.: 02 442 32 02
Мобилен: 0876 391 113
E-mail: apteka.onlain@gmail.com

История на лекарствата

 

История на лекарствата


5.jpgПо време на първобитнообщинното общество лекарства са се използвали във формата, в която се срещали в природата. Като лекарство са се използвали предимно растения и вещества от животински и минерален произход. По-късно идва реда на примитивна обработка на лекарствените вещества, състояща се главно от смлени растителни и минерални суровини.

През периода на робовладелския строй употребата на лекарства добива по-голяма популярност и натрупва опит. През този период стават известни различни лкарствени форми и е открит начина на дозиране.

Още в дълбока древност фармацията в Египет, Китай и Индия достига до голямо развитие. Още тогава са се използвали различни лекарствени вещества от растителен, животински и минерален произход.

Голямо влияние върху развитието на технологиятана лекарствата оказват древногръцките аптеки. При лечение на болни в древна Гърция широко са се използвали растенията и животинските ресурси. Лекарствените вещества в голямата си част са се използвали без да се смесват и се подготвяли от лекари.

hipokrat.jpgЕдин от най-големите лекари на древна Гърция, Хипократ (460-377 пр. Хр.) придава голямо значение на хигиената и приема на лекарства. Той обръща специално внимание върху лечението с билки и изтъква значението на правилното им съхранение. Той е твърдял, че лекарствата в природата се срещат в завършен вид и в подходяща комбинация.

Приготвянето на лекарства достига значително развитие в древен Рим. Известният лекар и фармацевт по онова време Клавдий Гален (131-201 г.) систематизира метода на приготвяне на известните по онова време лекарства. Той посочва, че в растителните и животинските материали имат, както полезни, така и вредни вещества и широкото използване на екстракти от естествени материали трябва да бъде правено внимателно. Гален лекувал болните с лепенки, лапи, хапчета, разтвори и смеси от различни лекарствени вещества.

На Изток широка популярност получава виден таджикски философ, лекар и химик Авицена (Абу Али Ибн Сина) (ок. 980-1037), автор на фундаменталния труд "Канон на медицината", който се състои от пет книги. Две от тях са посветени на фармакологията. Авицена описва много лекарства и усъвършенствал рецептите на редица лекарствени форми. Трудовете на Авицена в продължение на няколко века служат, като като ръководство на лекари и фармацевти.

В епохата на феодализма алхимията оказва голямо влияние върху развитието на фармацията. Алхимиците откриват редица нови материали и усъвършенстват процесите като дестилация, филтрация и кристализация, както и създават химически устройства, които са намерили приложение в областта на фармацията. Характерно за този период е използването на сложни лекарства, включващи голям брой съставки.

Швейцарският алхимик от 16 век Теофраст Парацелз (1493 - 1551) създател на една нова тенденция в химията и медицината (ятрохимията) внася значителни промени в арсенала на лекарствените средства и начина на тяхното приготвяне. Ятрохимията е клон на химията и медицината с корени в алхимията. Тази област на науката е отпаднала от употреба, заради възхода на модерни темедицински практики. Въпреки това ятрохимията е популярна между 1525 и 1660г. особено във Фландрия. Нейния най-бележит ръководител Парацелз е вярвал, че физическото здраве зависи от конкретния баланс на телесни течности. Парацелз и неговите ученици развиват теория на лекарствените дози, предлагат ред инструменти за прием на лекарства и въвеждат в медицинската практика много химически препарати и билкови екстракти.

Позовавайки се върху анализи на различни писмени паметници по произход и съдържание, характерната черта на аптеката в средновековна България е реализмът. Предимство се е давало на истинското лечение с подходящи и не толкова подходящи медицински растения, минерали и животински продукти. Сравнително слабо е влиянието на западноевропейската медицина и фармация, поради различното влияние на Източната и Западната православна религия и отчасти заради териториалната отдалеченост. През Късното Средновековие българската аптека се развива под влиянието на древната елинска култура. Влиянието на арабската култура и медицина се усеща късно, след 15 век, в резултат на комплексна компилация между българската и османската култура по време на 500-годишно турско робство.

 

Всички цени в сайта са с включено ДДС